I'm going back in time with our grand trip across Turkey. Even though it was last year during Easter, I still enjoy looking through the photos and reminiscing about the beautiful places my eyes have seen.
Well, it's true that I had never seen so many clouds in different colors before, and as the saying goes, "I've been through less rain," but there was still plenty of magic in this camper journey.
Distance traveled: 3168
Date of departure: 26.04.2024
Return date: 06.05.2024
Participants in the trip: 4 campers and 1 car with a caravan (2 campers up to 6 m, 1 camper 7.5 m, and 1 camper 9 m)
TIPS: Not every gas station in Turkey has LPG, so be prepared and make sure to get life insurance… you'll find out why later!
Buy a SIM card for internet access.
And now, on to the journey.
The long Friday has passed, it's 8:00 PM, and our camper is fully loaded with heaps of food, spring clothes, a little wine, and, of course, a serious stash of medicine for the child. Sometimes, I think I could treat a whole village.
We had planned the first leg of the journey to be a short one since, after a full workday, a little rest was needed. Plus, crossing the Turkish border awaited us—a journey that is always an adventure.
The weather was sunny and quite warm for the season.
First stop: Parking in Edirne
Before I get to our overnight stay at the parking lot and the funny story I have from there, dear reader, let me tell you that the border wasn’t too crowded. However, the campers were redirected through some kind of “barn” known as D3—or at least that’s how I remember it. Meanwhile, the caravan passed as a regular car and waited for us after the border so we could continue our journey together.
They checked our documents, and a polite border officer stepped inside to thoroughly inspect the camper. He was even a bit startled when he saw Diana fast asleep.
While they were checking our documents, I noticed a car stopped in front of us—packed with all sorts of things, literally! It was as if the two women inside had stopped at a flea market, opened the doors, and thrown in whatever caught their eye. They had even managed to fit a car bumper on the back seat.
TIP: A camper with two surfers was turned back before us because they had four surfboards instead of two. So, if you're a surfer, be mindful of this rule.
I don’t remember much from the overnight stay since I lay down next to the child and fell asleep right after crossing the border. But my travel companions told me they had a delicious meal at the parking lot restaurant, where there were also military personnel keeping order throughout the night.
And so, while I was blissfully dozing in the camper and the first light of day was breaking outside, I suddenly felt an awful chill. I was confused since our gas heating system is usually very effective. I figured it was normal and pulled the blanket over my head.
After I got up, I told my husband about the cold, and he looked at me with slight horror, saying – "But how could it be cold?!"
After a brief pause, it turned out that he hadn’t slept well, got up at the crack of dawn, flung open both rear doors wide to let in some fresh air, and was peacefully enjoying his coffee in silence.
That particular storage compartment is located right beneath the bed, separated from us by just a thin fiberboard panel. From that moment on, it was only opened when we were outside—I’m sure you can guess why.
So far, the weather had been on our side—slightly sunny, even warm at times—and nothing hinted at the heavy rain that awaited us.
Second stop: Lake Tuz (Altuglar tuzgölü turistik dinlenme tesisleri)
We traveled the entire day and, by evening, settled in at the parking lot of the building you pass through to reach the beach.
The parking lot is convenient, fenced off, and ensures that children can’t wander toward the lake in the middle of the night.
In the morning, quite a few visitors gathered. We put on our flip-flops and went to soak our feet in the salty water.
The water reaches up to your ankles, and the salt stings quite a bit, but it’s incredible to see how the sky reflects and merges with the lake.
Inside the building, there is a dining area and countless stalls where we bought salt from the lake. They also offer some really nice creams, but we didn’t get any of those.
You won’t need more than an hour for this stop.
Кападокия-лошото време
Кападокия
Кападокия-балон
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Third stop: Cappadocia, Göreme Camping Aquapark
Now is the moment to mention that as we traveled there, dark clouds started chasing us—and they stayed with us almost until the end of the journey.
By noon, we had already arrived at the campsite. It’s a bit sandy, and the spots are uneven, but it had everything we needed. When filling up with water, we couldn’t attach our usual filter because we were missing the right adapter.
The water refill station was right at the entrance of the campsite. It wasn’t the most beautiful or cleanest campsite I’ve ever seen, but the surroundings… Wow!
The funny thing is that we stayed for two days, during which not a single balloon took off due to the bad weather. We froze from the cold, kept sweeping mud out of the campers nonstop, and listened to the same song a hundred times. *"Topъл дъжд"* by Silvia Katsarova. It complemented the atmosphere so well that it became the anthem of our journey.
Cappadocia is famous for its so-called "fairy chimneys"—unique volcanic formations created by the erosion of soft tuff rocks, which were formed after the eruptions of the Erciyes, Hasan, and Güllüdağ volcanoes millions of years ago. Over centuries, wind and rain have sculpted these fantastic shapes, attracting tourists from all over the world.
During the Achaemenid Persian Empire (6th–4th century BC), Cappadocia became a satrapy (administrative region).
The underground cities, such as Derinkuyu and Kaymaklı, were built by Christian communities to hide from persecution and attacks. These cities are true engineering marvels, featuring tunnels, ventilation systems, and even food storage facilities.
Still, the weather showed us some mercy and granted us a bit of time for a walk and dinner outside.
We boldly decided to ask about the price of a hot air balloon ride.
As optimistic young people, we were convinced that the bad weather would pass overnight. They asked for **€350 per person**—and the same price for **five-year-old Diana**. At that point, it didn’t matter whether the sun would shine the next day or not—we weren’t going to see any balloons.
Fourth stop: Pamukkale, Willys State Camping Restaurant
To call this place a campsite would be a stretch—there were only a few spots, no more than 15located in the backyard of a restaurant with a hotel section. They had installed an electricity panel, but when we plugged in all four campers, sparks started flying.
But the view in front of us was the **"White Mountain,"** illuminated at night by multicolored lights. I have to admit, it was mesmerizing—though by that point, a sense of unease had already settled within me.
I forgot to mention that back in Cappadocia, the **garden-variety sniffles** had already made an appearance. On the way to Pamukkale, where the sun was waiting for us, the little one mentioned that her ear was starting to hurt. I felt a slight panic, but since she wasn’t crying from pain, I kept my composure and explained that it was probably due to the journey. And so, I got a brief reprieve.
We arrived around noon, and in the evening, we had dinner at Teras restaurant. It was delicious, and the people were very welcoming.
The next afternoon, we set off to dip our feet in these waters, famous for their healing properties.
Since the kids were small, we took a taxi and reached the main entrance that way. We paid **€30 per person**, and children up to **7 years old** entered for free. We took a walk, snapped some photos, had a fresh juice, then the wind picked up, and we headed back to the campsite.
You might be wondering what story made Pamukkale unforgettable for us. Well, I'll keep it short. That evening, my husband and his friend (the other half of "Mafia Mama") decided to skip drying the camper bathrooms** and used the campsite showers instead. The funny part? After their shower, they came out in towels, hand in hand, with huge grins on their faces… What we witnessed was a shocking scene, and the story behind it remains a mystery.
The next morning—voilà!—there were balloons above us, and the price was €60. We skipped them, though, as the evening had turned chilly once again.
On that gloomy day, we set off for Kuşadası.
Fifth stop: Kuşadası, Yat Camping
Мисля, че няма да отида повече в този курорт с кемпер, а и без.
Улиците са стръмни, има остри завои, но крайбрежието е приятно.
Къмпингът се намира близо до плажа. Има достатъчно места, баня, ток, вода, тоалетни, както навсякъде до момента – не особено привлекателни. Аз лично използвах само наличното в кемпера.
И така… късен следобед, време е за разходка по магазините, малко пазарлък и слънчеви снимки.
Изхитрих се и оставих детето на мъжа ми, както се казва отпуснах му края.
С момичетата много се забавлявахме, накупихме трикотаж за всички, смяхме се доволно, а „мама Мафия“ (така търговците по магазините нарекоха най-предприемчивата от нас, която беше в основата на пазарлъка) ни осигури страхотни цени.
Прибрахме се в къмпинга. Малката с такава радост се хвърли върху мен, че все едно не ме беше виждала с години.
Вечерта дойде, хапнахме, пийнахме и моят кошмар започна…
Малката беше неспокойна и искаше да легна с нея. Заспа и час по-късно се събуди с температура и писъци от болка в ушите.
Да, бяхме на май**** си, а това малкото се скъсваше от рев и водеше с мен преговори като местен, защото не искаше капки за уши.
Дойде утрото, нищо не се беше променило, позвънихме на застрахователите, а те ни уредиха бусче, което ни отведе в болница.
Толкова бях притеснена и в паника, че тръгнахме цяла делегация от нашите хора, човек с отличен английски, един с турски, аз, мъжа ми и детето, а на място ни чакаше българка, медицинска сестра, която лятото работи в курорта. Млад и любезен доктор прегледа малката с модерна апаратура, като пъхна камера в ухото ѝ и успях да видя колко е възпалено. Предоставиха ни антибиотик, капки и сироп, всичко необходимо за целия период на лечението. След това буса ни върна отново в къмпинга.
Такова съдействие не съм срещала никъде до момента. Бях ужасно благодарна на всички.
Групата чакаше търпеливо в къмпинга, за да потеглим към следващата дестинация. Не ни оставиха и бяха готови да тръгнат за България, ако се наложи.
Дадох антибиотика на малката, макар че се лекуваме с хомеопатия и ми се свиваше сърцето, но далеч от дома не събрах смелост за друго.
Стегнахме кемперите и тръгнахме из стръмните улици на града.
Завихме на ляво и пред нас се откри стръмна отсечка, завършваща с кръгово, на което сме без предимство. Първите кемпери успяха да се изкачат безпроблемно, но на нас се наложи да спрем в средата на пътя. Опитахме се да потеглим, но кемпера не помръдна.
Двама от нашите кемперисти спряха движението, един разчисти зад нас, за да се върнем и наберем скорост, а другият спря движението в кръговото, за да преминем на един дъх. Успяхме! Чувствах се все едно съм покорила Мусала.
Шеста спирка: Саръмсаклъ, Айвълък, плажът
Местността е много красива, но на отбивките преди града, където можеше да нощуваме беше много ветровито, затова избрахме паркинга на плажа в Саръмсаклъ.
В онзи момент беше безлюдно, нямаше туристи и нищо не работеше.
Нощувахме там, а на сутринта посрещнахме изгрева с едно от момичетата. Слънце не видяхме, умряхме от студ, но все пак беше много красиво.
Детските площадки на плажа са страхотни, ивицата е огромна и е подходящо за лятна почивка.
Саръмсаклъ, Айвълък
Саръмсаклъ, Айвълък
Айвълък
Айвълък
Айвълък
Седма спирка: Чанаккале. уличката
Така като се замисля от всяко местенце, което посетихме се върнахме с история. Та и тук беше така.
Седмата ни спирка беше в близост до мол в странична уличка до заведение, водеща към крайбрежието.
Чанаккале е малък, но важен град. Оттук са минали хиляди кораби, армии и мечтатели, всеки оставил своя следа.
Една легенда разказва, че някога по тези земи живели двама влюбени – Лейла и Дардан, разделени от водите на пролива. Лейла живеела на азиатския бряг, а Дардан – на европейския. Всеки ден той плувал, за да бъде с нея. Но една бурна нощ, когато морето било гневно, Дардан не успял да стигне до своята любима. На сутринта Лейла намерила съобщението му, което вятърът донесъл – „Ще те чакам винаги, между бреговете на вечността.“
Така, според легендата, проливът бил наречен Дарданели – в чест на Дардан и неговата безкрайна любов.
Днес Чанаккале пази тази романтика и историята си в своите забележителности. Троянският кон от „Илиада“ гордо стои пред музея, сякаш да напомня за героите на древността. Крайбрежието е оживено с рибарски лодки, а вечер светлините от другия бряг сякаш се прегръщат над водата – символ на вечната връзка между двата свята.
Но не това е нашата история.
Беше Велика събота и ние по традиция боядисахме яйца, които носехме от България, заедно с пъстри бой, съдове и памук. Минувачите ни гледаха странно, но децата се забавляваха много. На моменти изпитахме притеснение, че местните ще извикат полиция, но за наше щастие това не се случи.
На другия ден продължихме към дома.
Чанаккале-боядисването
Чанаккале-боядисани яйца
Чанаккале-малко любов
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Осма спирка: паркингът под моста, Одрин
Типично по български, спряхме в Мигрос, за да напазаруваме провизии в промишлени количества. Както се казва „така и така сме тук“.
Слънцето залезе, а ние трябваше да намерим къде да спрем. Повъртяхме с кемперите и намерихме празен паркинг с малка постройка за охраната, намираше се под мост, които беше в строеж. Разбира се не спахме добре, беше шумно и много мръсно, но и тук има история.
Вече бяхме гладни и решихме да хапнем местна храна. Да, ама не, навсякъде беше препълнено, никой не се съгласи да ни завие храна за вкъщи.
Но за наше щастие хората на паркинга се оказаха много състрадателни и любезни.
След като мъжът ми сподели неволите ни с тях, пред кемперите паркира бял мерцедес, но не онзи от песента на Нелина.
Мъжът ми се качи, а момчето го развози из града, като е спирал на различни заведения, откъдето е взимал храна, оттук картофи, оттам месо, от друго място хляб. И така не останахме гладни, хапнахме си, пийнахме си и си легнахме.
На другия ден вече бях у дома. Изпитах спокойствие, наслада и доза облекчение, че това приключение приключи.
Да видим какво ни чака този Великден.