Общото между очилата и огънят

camping

Нашите забавни истории не спират до тук, време е за поредната доза смях. 

Чудите се какво може да е общото между къмпинг огъня и очилата. Всъщност е близката дистанция. В духа на днешното време и това колко важно е да спазваме разстояние помежду си, се оказа същото и за отстоянието от огъня, когато носиш очила.

Всичко започна е една ранна есенна утрин. Беше горещо и слънчево. По телефона получих оферта за къмпинг вечер. Това беше чудесно решение, за прохладните, но все още горещи нощи.

Разбира се нямах палатка и се наложи да се отбия до местния магазин където да се снабдя с всичко необходимо. След дълго умуване, вече имах палатка, спален чувал и лампа, да се чуди човек за какво ми е. Това щеше да бъде първото ми нощуване на открито.

Бях доста развълнувана. Прецених да сложа диоптричните си очила, за да не нося контактни лещи, разтвор и контейнер. Бях убедена, че това е правилно решение.

На другата сутрин се оказа, че не е така.

Натоварихме багажа в колата и се запътихме към сгушена в планината, просторна поляна. Вечерта напредваше и вече можех да усетя аромата на барбекю и пламтящ огън.

Стигнахме опънахме палатките. Като за първи път се справих доста добре. Направо не усетих кога минаха два часа, а уж били лесни за сглобяване.

Вече бях спокойна, че няма да спя, директно под звездите. Настаних се близо до огъня, за да се сгрея. Усещах как кожата ми се зачервява, но ми харесваше. Обичам топлината. В този момент забравих за очилата си, те така или иначе винаги са били част от мен.

Забавлявахме се, цяла вечер усещах духа на къмпинга. Беше страхотно. Нощта напредна и дойде време за сън. През цялото време очите ми виждаха замъглено, реших, че е от слабата осветеност. Легнах си блажено в новият спален чувал.

Няколко часа по- късно дойде време за ставане. Сгънах палатката, натоварих багажа в колата и продължавах да виждам, все така размазано. Тогава помислих, че очилата ми са се зацапали и ще трябва хубаво да ги измия у дома.

След час пътуване се върнах у дома. Захванах се с дълбокото почистване на стъклата, но неясното виждане ме преследваше. Когато протегнах ръка с очилата в нея, и погледнах през тях към лампата видях, че с лещите нещо не е наред. Поради липсата на знания, не бях сигурна какъв е проблема. Бях оптимист и реших, че саждите зацапват и им трябва сериозно почистване в оптика.

Отправих се към най- близката до дома ми.

Когато влезнах в магазина се насочих към първия консултант, който видях. Показах му очилата си. А той любезно каза:

 Антирефлексното покритие се е напукало“.

Разбира се, сещате се каква физиономия направих. Отново не знаех какво ще рече това. Понякога си мисля, че оптиците смятат нас клиентите за някакви полезни изкопаеми, които идея си нямат на кой свят се намират.

За мое щастие този професионалист беше добронамерен и подробно ми обясни, че такова нещо се случва когато оставим, например, слънчевите си очила в колата. Покритията са податливи на горещината и се развалят, просто казано. Замислих се, че ако ги полират всичко ще е наред. Да, ама не. Единственото решение на моя казус, беше смяна на стъклата с нови. И така, поръчах си нови стъкла.

От тогава когато ходя на къмпинг слагам контактни лещи, за да съм сигурна, че страстта ми към къмпинг огъня, няма да съсипе поредните очила.

Като цяло очилатите случки са безброй. И всички свършват по един и същ начин, с нови очила. Но се стремя да гледам позитивно на нещата, нали и оптиците са хора и те трябва да се хранят. А пък аз всеки път научавам по нещо ново. Сега като усетя по- голяма горещина и прибирам очилата си на безопасно място. Избягвам да държа и слънчевите си очила в колата, тъй като освен стъклата, мога да съсипя и рамката си. Логично е при висока температура пластмасата да се деформира, но никога не съм гледала с тези очи на очилата си.

С времето започнах да бъда по- отговорна и да се грижа по- добре за очите и очилата си. А ако искате да видите какво не бива да правите с очилата си, прочетете нашата статия за „ТОП 8 ремонтни дейности и приложения на очилата.“