Днес ще си поговорим за първия ни допир с оптичен магазин.
“И така, всичко започна един ден, когато след продължителна работа на компютъра усетих страхотно напрежение в очите, с любимото на всички ни главоболие. Реших, че е време за почивка . Но след няколко поредни дни, с такива симптоми, се замислих, дали пък нямам нужда от някакви очила? До сега не съм носила очила, но дали не е време да защитя очите си.“
Голяма част от нас са започвали разказа си за опита им с очилата така. И от тук започва приключението – посещение при лекар, търсене на подходяща оптика с добра локация и най-сложното – какви очила да взема, какво да избера?
При мен продължи така: „Седмица по-късно, най- накрая намерих време да запазя час при офталмолог. И така, една делнична сутрин се озовах пред лекарския кабинет. „Брей колко много хора има тук. Явно не само аз имам нужда от очила.“ – това бяха първите ми мисли. След отегчително чакане и обстоен преглед на Facebook, Instagram, актуалните новини… дойде моят ред. С плахи стъпки отворих вратата, леко резервирана какво ме чака вътре. Е, със сигурност не е огнедишащ дракон, но си беше страшно…. След час и половина престой със странни рамки със сменящи се стъкълца, вече нищо невиждаща от щипещите капки за разширяване на зениците, заветната рецепта беше готова. И от тук започна драмата“
Познато ви е нали. Сякаш вие разказвате.
„Взех аз бялото листче с някакви цифри на него и се отправих към най-близката оптика, която предваярително бях набелязала и мислех за подходяща. Да, но не! Оказа се, че персонала не беше много дружелюбен и ме гледаха много странно, вярно аз нищо не разбирам от очила, но не е ли това тяхната работа?!“
Да, със сигурност всички минаваме през това. Големият проблем на оптиците и продавач- консултантите в оптиките е рутината. Те са отлични специалисти, но всекидневно отговарят на едни и същи въпроси, които смятат за елементарни. Много от тях забравят, че всеки човек има различни познания в различни сфери.
„Отивам аз в съседна оптика, за да си пробвам пак късмета. Тук започваме по-добре. Усмихват се. Поздравяват. Реших да бъда директна:
-Търся си диоптрични очила! – заявявам аз възторжено.
-Имате ли рецепта?- пита оптика.
-Разбира се, но аз искам първо да разгледам!- отговарям, вече леко раздразнена, че искат веднага да ми вземат парите.
-Чудесно! Ще ни е необходима за избора на диоптрична рамка. – отвръща доволно консултанта.
-Но, аз се ориентирам, не знам дали ще купя нещо. – вече заявявам категорично.
-Добре, но все пак трябва да видим рецептата. – казва оптикът.
Много се подразних, рецепта, та рецепта , за какво им е тази рецепта, нали по нея ще изработват очилата, аз искам само да изпробвам различни рамки. Пък ще видим.
Всъщност прословутата рецепта е необходима винаги, когато изпробвате, защото ако не се съобразят параметрите от нея, може да си харесате страхотна рамка, но в нея да не могат да бъдат поставени необходимите стъкла. Така ще сте загубили час в мерене на множество артикули без да се доближавате до крайната цел. За оптика е важно да знае вашата пупилна дистанция или казано иначе двуцифреното число, срещано най-често в дясно на рецептата (PD). Това е разстоянието между двете зеници. Когато сложите диоптричната рамка окото ви е желателно да бъде в средата на стъклото, за да могат да се изработят правилно вашите очила.
Диоптричните стъкла имат оптичен център, който трябва да съвпада с центъра на вашата зеница, за да виждате добре. Представете си едно дъно на буркан, кръгло и има център. Преди да бъдат изрязани по формата на рамката диоптричните лещи също са с кръгла форма с определен диаметър, предимно ф65мм или ф70мм и имат такъв център.
Така ако изберете широка рамка и вашето око не е в центъра на кръжилото (стъклото на рамката), а е да кажем разположено по-близо до моста на рамката (частта, която свързва двете кръжила), няма да има достатърно материал, за да се постави лещата.
„Показах си рецептата все още резервирана към персонала. Не след дълго ми обясниха подробно защо е толкова необходима. Вече се почувствах по-запозната и веща в бранша. След дълго пробване и насоки от страна на експертите избрах рамка в червен цвят, пластмасова , кръгла форма. Тя изразяваше темперамента ми отлично. Казах си: Готова съм с очилата, сега мога да отида да вечерям,…но не. Започна се един разпит от страна на оптика: използвате ли компютър, искате ли стъклата да имат олеофобно, хидрофобно, антирефлексно покритие, да бъдат ли с подсилено твърдо покритие, искате ли покритие против изпотяване, а фотосоларни стъкла… и както мислех, че вече мога да им взема хляба… внезапно пак извадих онзи овчи поглед на неразбиране.“
На пазара съществуват много различни стъкла с различни покрития предназначени за разнообразна употреба. Но за тях ще поговорим следващия път.
„След като бях на разпит, вече съвсем отекчена и леко изнервена, избрах стъкла с уж страхотни покрития… Няма да споменавам и солидната сума, която ще заплатя за тях. Помислих си, че за тези пари тези очила сигурно готвят, чистят и перат :). Но в крайна сметка от опит знам, че за да получиш стойност трябва да заплатиш съответната сума. А и консултанта беше изключително любезен и нагледно ми обясни всички предимства и недостатъци на продуктите. И така след цял ден потопена в очилатия свят, в който правех първите си стъпки бях изпълнила целта. Отидох на преглед, избрах си очила, поръчах ги, даже отстъпка получих, предполагам не заради хубавата ми усмивка, но бях удоволетворена. Сега оставаше само да бъдат изработени и най- трудното – да свикна, че вече съм „цайс“… :)“.
Всеки ден стотици хора се припознават в този разказ, всеки от нас поне веднъж е минал през всичко това. Затова сме тук, за да ви разясним всички досадни подробности и да направим допира ви с очилатия свят, в които живеем по-приятен.
