С дете в оптиката

kids

Петък вечер. Всичките ми приятели вече са в бурна подготовка за поредното парти- коси, тоалети и какво ли още не. А аз, аз ли?! Седя си кротко пред монитора и съзерцавам бебефона. Да, така бързо се променя живота. Това беше ежедневният сценарии от година насам.

 Но в момента голяма част от приятелите ми, вместо подготовка за парти, правят подготовка за поредния протест, с надеждата да постигнат желания от тях резултат. Аз, обаче все още стоя и съзерцавам лаптопа. Всеки изминал ден осъзнавам колко много натоварвам очите си. Преумората от напрегнатия майчин ден си казва думата.

 Оказва се, че вечер когато открадна малко време за себе си, всъщност започвам да си вредя. И така една неделна сутрин водена от нуждата за подходящи предпазни средства, простичко казано някакви очилца, си помислих:

 „Днес отивам в оптиката, за да си избера очила. Това не се издържа повече!”

 И в миг празната ми глава, беше изпълнена с размишления:

„Ох, а бебето, количката, а в мола, а в оптиката как ли ще е? Само като се сетя как си избирах  слънчеви очила докато бях бременна и колко време отне това… а сега с дете ?!”

 Но все пак след година майчинство решавам, че съм безсмъртна и ще се справя с това предизвикателство. И така започва разказа ми с дете в оптиката.

 Та както започват повечето истории и аз се събудих една неделна сутрин с ясната представа, че имам неотложна нужда от очила. Разбира се точно тази неделя нямаше кой друг да гледа детето и заедно с него се отправих към най- близката оптика.

 Пътят до там беше дълъг, но не като километри. Беше истинско изпитание за нервите ми. Обстойно обясних на непорасналото си дете, по- скоро бебе на година и малко , че мама трябва да си избере очила и колко важно е това за нея, и как разчитам да слуша. Разбира се нежните детски очи колкото и мили, са толкова и лукави. Едва в края на деня разбрах какво се криеше зад онази детска усмивка казваща: „Да мамо”.

 И така стигнахме до мола. Аз уверена в себе си, и че възпитавам невероятно, зрял човек. С очаквания, които дори възрастен трудно би покрил, влезнах, смело в оптиката. Това  бяха най-върховните три секунди на гордост и щастие.Добър ден с какво да ви помогнем? – попита любезно, нищо не подозиращият оптик.

Здравейте!– отвърнах аз . – Търся си предпазни очила за компютър.

Чаровните усмивки валяха, детето смирено ме държеше за ръка и поздравяваше наред. „Каква радост!“, помислих си аз. „То не било страшно.“

Значи си търсите очила, с филтър за синьо- виолетовата светлина? – каза консултанта

„Аха, така му викали“, си помислих аз.

Странно бях убедена, че са просто готови очила, които слагаш и си решаваш проблема с умората в очите.

И така влязох в поредното приключение, включващо куп шарени очила, малко дете и любезни оптици, поне до онзи момент.Имате ли диоптър? Преглед ще направим ли ? Каква рамка си търсите?…- неспирно питаше оптика.

Ааами аз… започнах да пелтеча, вече леко подръпвана за ръката от малката ми гордост.

– Та кажете от къде да започнем, насочете ни?– продължи настървено консултанта вече подавайки ми две рамки за проба.

На това му викам аз хъс за работа. Целеустремен, компетентен специалист готов за действие.

„Чудесно“,  си помислих аз.

 Тук със сигурност ще намеря подходящ продукт за нуждите си и ще получа отговор на всички въпроси. Зарадвах се, че ще обогатя и знанията си в оптичната сфера. Все пак всички знаем колко закърнява майчиният мозък.

И ужасът започна. Докато протегна ръка към първата рамка за пробване, малката фурия се беше отскубнала от здравия ми захват  и беше започнала старателно да целува всички огледала в оптиката. Казах си:

“Е, не е толкова страшно, ще ме понамразят хората, но ще си почистят лесно“.

Да, но нарциса не спря до там. Реши, че цветните огледални стъкла на слънчевите очила правят страхотно отражение на зъбите и. Тук вече бях стаписана и си представих как се прибираме вкъщи с нов, нахапан чифт слънчеви очила. За мое щастие бързите и сръчни ръце на оптика отмъкнаха това удоволствие на малката. Тя разбира се тръшна на земята все едно с очилата са ѝ извадили зъб. Детето се оказа с вкус, гризалката струваше 200 лв. Започнах да се възмущавам как толкова скъпи продукти са на достъпно за деца място. Даа… усещате на къде бия. В оптиката не е както у дома където шкафовете са обезопасени за детето. Но в онзи момент ми се стори супер идея да бъда възмутена.

 Все пак оптикът продължи хладнокръвно работата си, опитвайки се да отговори на всичките ми несвързани въпроси.

– Аз вечер след 22ч. седя на компютъра, че тогава заспива детето…– все едно човека го интересуваше режима на малката.

– Да след края на деня очите са уморени и стъкла, с подходящ филтър, ще облекчат напрежението.– отвърна консултанта.

– Да, аз сега уча и доста време прекарвам пред  монитора. Малката като заспи на обяд към 13ч. пак гледам да отметна работа. – продължих аз наперено, видиш ли колко съм дейна и мултифункционална.

Междувременно детето реши, че е много забавно да пробваш очила, на мен също ми се стори така и започнахме да разиграваме разни смешки с различните очила.

 „А тези харесват ли ти мамо … леле, колко си хубава …“  Казах си: „Какво толкова нали аз и ги слагам, тя няма да ги счупи, а и се за забавлява.“

 Неусетно минаха няколко минути и започна да се усеща някакво напрежение от страна на персонала. Управителя сърдито повтаряше:

– Ако обичате , бихте ли хванали детето си, тези очила  не са за игра!

– Да, да, ела мамо , не там  , не така , не тук…– и така до  безкрай.

И след 15 минути, прекарани в опити да свършим работа, казах на оптика:

– Аз май ще дойда сама да разгледам.

 И в този момент чух, спиращо дъха ми счупване. Както можете да се досетите малката удари един чифт очила в земята. И не какви, а Ray Ban, с минерални( стъклени) стъкла.

 Служителят грижливо подреждал витрината, а  малката се шмугнала пред него и докопала най- близкия чифт.

 Е, сега си имаме нови счупени очила, на които поръчахме стъкла, за да ги нося все пак.

Така и не се сдобих с предпазни очила. Вечер си седя на компютъра със зачервени очи, чакаща срама да отмине и с ясната представа, че с дете в оптика не се ходи.

Децата са богатство, но има места , на които ако ги заведем има сериозен шанс да намалят финансовото ни богатство.

Нуждата от очила не познава пол, възраст, професия, но изисква от нас отговорен избор. И време, за да вземем най-правилното решение за нашите очи. Така, че когато отидете в оптиката уверете се, че:

  • Носите доброто си настроение.
  • Разполагате с време.
  • Имате търпение.
  • Знаете какво искате или поне ще позволите на професионалистите да ви насочат.
  • И най- важното ако водите  някой със себе си, нека бъде възрастен!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *