Какво ще откриете в статията? Внимание - съдържа термини и специфични понятия!
Контактните лещи са медицинско изделие, което има все по-широко разпространение. Употребата му поражда много въпроси и съмнения, но преди да отговорим на най-често срещаните сред тях , нека разберем как започва всичко.
Ще се допитаме и до д-р Галатея Цветкова за съвети, препоръки и насоки, късаещи контактните лещи.
История на контактните лещи
Любопитен факт е, че едни от първите данни за контактни лещи датират от 1508 г. Тогава Леонардо да Винчи, прокарва идеята за корекция на зрението чрез поставяне на полусфера, направена от стъкло пълна с вода, върху роговицата. Всеизвестно е, че да Винчи е имал повишен интерес към анатомия на човешкото тяло и в частност към очите, тъй като те са тясно свързани с изкуството и живописта.
Също така се смята, че той самият, имал проблем с едното око, което му помагало да види образите по съвсем различен начин.
Кристофър Тайлър, офталмолог от Лондонския градски университет смята, че Леонардо да Винчи страдал от страбизъм или иначе казано кривогледство. Това е бинокулярно разстройство на зрението, при което има отклонение на едното или двете очи, от зрителната ос.
Но нека се върнем на контактните лещи, където през 1887 г. Август Мюлер, немски майстор-стъклар, произвежда първото средство, подобно на контактна леща, което покрива роговицата.
Неговият колега Адолф Фик, въз основа на откритията на Мюлер, създава първата контактна леща от стъкло. Но поради спецификата на материала, който бил тежък и дебел, лещите били носени върху цялото око или върху склерата. Това ги правело твърди и следователно неудобни.
През 1934 г. е разработен първият пластмасов материал, полиметилметакрилат (PMMA).
В края на 1940 г. е патентована първата контактна леща от PMMA.
Въвеждането на твърда пластмаса било голяма стъпка в развитието на контактните лещи. Това били първите твърди контактни лещи.
С времето диаметърът и дебелината намалявали, докато стигнем до дизайна, който познаваме днес.
През 1961 г. чехословашките фармацевти разработват първата контактна леща от мека пластмаса, изработена от хидроксиетил метакрилат (HEMA с 38% водно съдържание). След което, били представени, първите налични в търговската мрежа, меки контактни лещи от Bausch & Lomb.
Видове контактни лещи
Свойства на материалите за контактни лещи
Според принципа на корекция
Афокални
Те нямат пречупваща сила. Корекцията се извършва от “слъзната леща”, която се получава между роговицата на окото и контактната леща.
С определена рефракция
Тази леща ляга върху роговицата на окото, а предната ѝ повърхнина се обработва така, че лещата да има точно определена рефракция.
Според предназначението
Корекционни
Тяхната употреба е най-широко разпространена. Използват се всекидневно и служат за корекция на зрението.
Сферични
Коригират миопия и хиперметропия.
Торични (астигматични).
С тях се коригират астигматични очи.
Бифокални
Използват се за корекция на пресбиопия. С тях се вижда както на близко разстояние, така и на далечно.
Мултифокални
Мултифокалните корекционни лещи се използват за корекция на пресбиопия (възрастово далекогледство). Те дават възможността да виждате на всички дистанции, посредством кръгови зони. В центъра се намира диоптричната стойност за близко виждане, в средата за компютър, а най-външната част се позиционира зоната за далеч.
Терапевтични контактни лещи
Служат като превръзка за роговицата например след операция, като я овлажняват и защитават.
Козметични контактни лещи
Използват се например при разлика в ириса на двете очи.
Според конструкцията им
Лещи с носеща склерална част
Те имат по-голям диаметър. Периферната им част е така оформена, че лежи върху склерата.
Роговични
Имат малък диаметър и се поставят върху роговицата. Не бива да преминават лимба на окото (зоната, където непрозрачната склера достига в задната си част и преминава в прозрачната роговица. В лимба завършва конюнктивата, където се намират много кръвоносни и лимфни съдове. В лимбовата конюнктива са струпани значително количество лимфоидни клетки, които участват в имунните процеси на роговицата.).
Според режима на носене
- Нормално, удължено и непрекъснато.
- Еднодневни, двуседмични, едномесечни и тримесечни.
Според материала, от който са изработени
Материалите за контактни лещи представляват прозрачни полимери, които могат да се получат от даден мономер, чрез полимеризация. Също така, биха могли да се получат от повече на брой мономери.
Мономерите включени в състава на даден полимер влияят върху неговите химични, физични и механични свойства.
Материали за твърди контактни лещи
Съвременните материали са газопропускливи (RGP) и както вече казахме са създадени през 1934 г.. В днешно време твърдите контактни лещи се използват за корекция на кератоконус. Очно заболяване, при което роговицата е с неправилна конусо подобна изпъкнала форма.
Материали за меки контактни лещи
Хидрогел
Основният им материал е полимеризиран ХЕМА. Не бива да бъдат с високо водно съдържание, тъй като това води до влошаване физичните свойства на материала. Този материал се използва при лещи с тримесечен срок на употреба.
Силикон хидрогел
Това е материал получен от силикон и хидрогел. Те са двуфазни. Силиконовият компонент осигурява висока пропускливост, а хидрогела улеснява преноса на течност и движението на лещата.
Съвременните материали се делят на 4 групи, наричани от производителите поколения. Те зависят от водното съдържание и йонната преносимост.
- Ниско водно съдържание < 50%, нейонни;
- Високо водно съдържание >50% нейонни;
- Ниско водно съдържание < 50%, йонни;
- Високо водно съдържание >50% йонни;
Лещи с воден градиент
Това е ново поколение материал, който се използва за еднодневни контактни лещи. В своето ядро те имат силикон хидрогел с ниско водно съдържание и висока кислородна преносимост.
Показател на пречупване
Основен показател за видимата област.
Коефициент на пропускане
Това се отнася до прозрачността на материала.
Модулна еластичност
Определя се, чрез измерване на съпротивлението на материала при прилагане на сила. Мерната единица е мегапаскали (mPa). Модулът се движи в границите от (0.2 до 1.6)*106 Pa. При по-твърдите материали, модулът има по-високи стойности.
Ниво на хидратация
Отнася се за меките контактни лещи и представлява количеството вода изразено в процент от материала на лещата.
Омокряемост
Оценява се, чрез контактния ъгъл на капка вода върху дадената повърхност. При хидрофобния материал ъгълът е по-голям или равен на 90°, а при хидрофилния материал е , от 90°.
Газопропускливост (кислородо пропускливост)
Показва количеството кислород, преминаващо през контактната леща при определени условия(DK*10-11). Препоръчва се да бъде трицифрено число и зависи от водното съдържание.
Кислородна преносимост
Същото като кислородната пропускливост, но зависи от дебелината на лещата. Стандартът изисква стойността да бъде измерена за леща с диоптрична стойност -3.00 dpt.((DK(кислородна пропускливост)/t(дебелина))*10-9)).
Якост на опън
Характеризира се с максималната сила, при която лещата се къса. Отнася се за меките контактни лещи (МКЛ). При твърдите контактни лещи (ТКЛ) е максималната сила, при която се получава деформация.
Биологична поносимост
Това е възможността за овлажняване на окото.
Минимално задържане на отлагания
Значение на анатомичните особености на клепачите, конюнктивата и роговицата за контактните лещи
Те играят важна роля за позицията и движението на контактните лещи. От значение са формата и размера на клепачния отвор. Приема се, че вертикалния размер на клепачния отвор е необходимо да бъде от 9 до 11 мм.
Спонтанните мигателни движения нормално са с честота 15-17 в минута. Те зависят от пола. Интересно е да знаете, че жените мигат с 1,6 пъти по-рядко от мъжете. От значение е възрастта, климатичните условия, състоянието на очите и работата с компютър и др.
Мигането се извършва основно от горния клепач.
Тя се дели на три части:
Клепачна
Тя покрива вътрешната страна на клепачите и доставя кислород за роговицата, чрез слъзния филм. Слъзният филм създава гладка оптична повърхност, като изглажда неравностите по роговицата, регулира нейната хидратация, доставя ѝ кислород и играе ролята на лубрикант между роговицата и клепачите. Съставен е от три слоя-външен(липиден слой), среден(воден), вътрешен(муцинов слой).
Слъзният филм е нестабилен и често се разкъсва, а това от своя страна влияе на адаптацията при носенето на контактни лещи.
Форниксова конюнктива
В нея се намират част от добавъчните слъзни жлези.
Булбова (склерална)
Нормалната конюнктива е прозрачна. При неправилно избрани контактни лещи тя реагира първа, като се зачервява, освен това може да се стигне до изменения в структурата ѝ. Но повече за неправилния избор ще откриете във въпросите, които зададохме на д-р Галатея Цветкова.
Роговицата е много чувствителна, това включва усещане за болка, дразнене и допир. С възрастта чувствителността намалява. Намалената такава, осигурява по-лесна адаптация към контактните лещи. Повече за структурата на роговицата можете да откриете в статията посветена на нея.
А, сега е време да чуем професионалното мнение на д-р Галатея Цветкова.
Вредят ли контактните лещи на очите?
При правилното използване и спазване на всички указания, които офталмологът е дал, контактните лещи могат да бъдат употребявани дълго време преди да доведат до осезаеми за пациента или видими за доктора проблеми.
Нерядко обаче, използващите този вид оптично средство неглижират риска, на който все пак са изложени, поставяйки „чуждо тяло“ в очите си, като тогава отговорът на въпроса би бил категорично ДА.
Милиони хора по света всекидневно поставят контактни лещи без да имат оплаквания или пък все още не са се сблъсквали с усложненията, „дебнещи зад ъгъла“.
Един от най-честите симптоми, с които всекидневно идват при мен пациентите, е сухотата в очите с или без наличие на диагноза Синдром на сухото око. Няма как да пропусна и най-честите грешки, които водят до нестабилност на слъзния филм, а именно продължително носене (напр. месечни лещи, преспиване с тях и др.) или „преносването“ на лещите. Негативните последици могат да се задълбочат във времето, да провокират по-сериозни усложнения, а те от своя страна значително да засегнат зрението.
Непоносимостта към разтворите за лещи е друг чест, провокиращ негативни усещания фактор, но хубавото е, че на пазара разполагаме с голямо разнообразие от продукти, част от които със състав изключително близък до този на човешката сълза.
До какви усложнения може да доведе неправилната употреба на контактни лещи?
Ще започна с нещата, които могат да се наблюдават като клинична находка от офталмолог, но за пациента да останат напълно безсимптомни. Това са признаци на недостатъчно количество кислород (получава се основно от околната среда), което да изхранва роговицата:
- васкуларизация – навлизане на кръвоносни съдове в структурата на роговицата (нормално в нея липсват такива) циркумферентно (на 360°), което не се свързва с влошаване на зрението до крайните стадии на проблема;
- оток (микрокистоиден оток) – може да се свърже с незначително влошаване или флуктуации в качеството на виждане;
- инфилтрати на роговицата – струпване на имунни клетки и вода около тях, прекурсор на язва или цикатрикс (мътнина, белег).
Както вече споменах проблем е и нарушената цялост на слъзния филм. Контактната леща разделя очната повърхност на компартменти (отдели) пред и зад нея, което нарушава деликатния баланс на слъзния филм. За препоръчване е избягване на силиконовия материал в лещата (хидрофобна природа), поради водната среда, в която все пак се намира (сълзата).
Много проучвания посочват пряката връзка между редовната употреба на контактни лещи и засягане морфологията на мейбомиевите жлези, разположени в структурата на клепачите, както и промени в състоянието на мигления ръб.
При наличие на изразено зачервяване на окото, влошаване на зрението, дразнене и често поява на секрети с жълто-зеленикав или зеленикав цвят, най-вероятно се касае за инфекция. Това е проблем, който налага предприемането на незабавни терапевтични мерки от специалист.
Корнеалната невропатия е друго заболяване, което се наблюдава при продължителна употреба на контактни лещи, водещо до увреждане нервните влакна на роговицата, в резултат на което се намалява нейната чувствителност. Състоянието може да доведе включително до образуването на по-голям дефект, наречен язва.
На последно място бих споменала и гигантско-папиларния конюнктивит. Касае се за възпаление на конюнктивата с формирането на големи подутини от вътрешната страна на горен клепач (най-често). Свърза се с хронично механично дразнене, особено при „преносване“ на силикон-хидрогелните лещи.
Какви лещи бихте препоръчали за първа употреба?
Препоръчват се еднодневни лещи – върху тях няма задържане на бактерии, протеини и алергени (с времето месечните стават по-дискомфортни, поради натрупване на отпадните продукти). Също така при тях не се налага закупуването на разтвор и контейнер за съхранение. Въпреки по-меката им структура, понякога предизвикателство в обучителния период за поставяне на лещите, аз препоръчвам такива от материал, наречен хидрогел.
Еднодневните лещи предоставят и възможността да бъдат изхвърлени след еднократно носене, особено в началото, когато все още усвоявате умението да ги поставяте правилно и се докосват повече с ръце.
Как правилно да поставяме и слагаме контактни лещи?
Поставяне (преди гримиране):
Измийте ръцете си.
Подсушете ги с чиста кухненска хартия или салфетки (без власинки).
Огледайте и потвърдете изписаната корекция с диоптъра на лещата, която поставяте.
За предпочитане е да използвате доминантната си ръка, като поставите лещата на показалеца.
Вземайки лещата, гледайте да избегнете докосването с нокът.
След като е на показалеца ви, обърнете внимание на формата – идеална „купичка“ или „чинийка“ и направете „тако тест“.
Започнете с окото от страната на доминантната ви ръка.
Контролирайте клепачите си, използвайки и двете ръце – недоминантната ръка захваща средната част на горния клепач в близост до миглите, доминантната поставя лещата с показалеца, а останалите три пръста (среден, безименен и малък) изтеглят долния клепач максимално надолу.
Другото око е винаги отворено и следи действията на пръстите. При увереност в движенията можете да го отместите встрани.
Може да поставите лещата в изправено положение или наведени напред пред огледало позиционирано на масата.
Сваляне (преди премахване на грима):
Измийте ръцете си.
Издърпайте максимално надолу долния клепач с недоминантната ръка.
Придърпайте лещата надолу от цветната част към форникса на конюнктивата (към бялото на окото).
След разместването на лещата я захванете с палеца и показалеца на доминантната ръка от двете страни и отстранете от очната повърхност.
Противопоказания за носене на контактни лещи
Предимства и недостатъци на контактните лещи
Предимства
- Широко зрително поле. Носейки меки контактни лещи (МКЛ) не виждате ограничаване на зрението, както при очилата. Това е една от основните причини, които ги прави подходящи по време на спорт.
- Големина на образа, получен върху ретината е близък до нормалния.
- Контактните лещи стават част от оптичната система на окото.
- Не се влияят от климатичните особености.
- Осигуряват добър естетичен вид. Нещо изключително подходящо за хора, които не могат да свикнат с носенето на очила и това как им стоят.
- Скриват дефекти върху ириса и зеницата.
Недостатъци
- Влияят върху чувствителността на окото и в частност на роговицата.
- Пречупващата сила на контактните лещи е различна от тази на очилата при диоптри над 3.50-4.00 Затова често при минусови диоптрични стойности над -4.00 dpt за очила, параметрите на контактните лещи биват намалени, а при +4.00 dpt – се увеличават. Това става по преценка на очния специалист.
- Изискват се допълнителни разходи за разтвор и контейнер за съхранение.
- Необходимо е старателно сваляне и слагане.
В заключение можем да добавим, че добрата информираност по отношение на контактните лещи, може да ви осигури тяхната безпроблемна употреба и избор.
Много полезна и интересна тема, браво!