Контактни лещи-история, видове, материали

*Внимание – съдържа термини и специфични понятия.

Контактните лещи са медицинско изделие, което има все по-широко разпространение. Употребата му поражда много въпроси и съмнения, но преди да отговорим на най-често срещаните сред тях , нека разберем как започва всичко.

Ще се допитаме и до д-р Галатея Цветкова за съвети, препоръки и насоки, късаещи контактните лещи.

История на контактните лещи

Любопитен факт е, че едни от първите данни за контактни лещи датират от 1508 г. Тогава Леонардо да Винчи, прокарва идеята за корекция на зрението чрез поставяне на полусфера, направена от стъкло пълна с вода, върху роговицата. Всеизвестно е, че да Винчи е имал повишен интерес към анатомия на човешкото тяло и в частност към очите, тъй като те са тясно свързани с изкуството и живописта.

Също така се смята, че  той самият, имал проблем с едното око, което му помагало да види образите по съвсем различен начин.

Кристофър Тайлър, офталмолог от Лондонския градски университет смята, че Леонардо да Винчи страдал от страбизъм или иначе казано кривогледство. Това е бинокулярно разстройство на зрението, при което има отклонение на едното или двете очи, от зрителната ос.

1508 г.Но нека се върнем на контактните лещи, където през 1887 г. Август Мюлер, немски майстор-стъклар, произвежда първото средство, подобно на контактна леща, което покрива роговицата.

1887 г.Неговият колега Адолф Фик, въз основа на откритията на Мюлер, създава първата контактна леща от стъкло. Но поради спецификата на материала, който бил тежък и дебел, лещите били носени върху цялото око или върху склерата. Това ги правело твърди и следователно неудобни.

1888 г.През 1934 г. е разработен първият пластмасов материал, полиметилметакрилат (PMMA).

1934 г.В края на 1940 г. е патентована първата контактна леща от PMMA.

Въвеждането на твърда пластмаса било голяма стъпка в развитието на контактните лещи. Това били първите твърди контактни лещи.

С времето диаметърът и дебелината намалявали, докато стигнем до дизайна, който познаваме днес.

1940 г.През 1961 г. чехословашките фармацевти разработват първата контактна леща от мека пластмаса, изработена от хидроксиетил метакрилат (HEMA с 38% водно съдържание). След което, били представени, първите налични в търговската мрежа, меки контактни лещи от Bausch & Lomb.

Видове контактни лещи

Според принципа на корекция

• Афокални

Те нямат пречупваща сила. Корекцията се извършва от “слъзната леща”, която се получава между роговицата на окото и контактната леща.

• С определена рефракция

Тази леща ляга върху роговицата на окото, а предната ѝ повърхнина се обработва така, че лещата да има точно определена рефракция.

Според предназначението

Корекционни

Тяхната употреба е най-широко разпространена. Използват се всекидневно и служат за корекция на зрението.

• Сферични

Коригират миопия и хиперметропия.

• Торични (астигматични).

С тях се коригират астигматични очи.

• Бифокални

Използват се за корекция на пресбиопия. С тях се вижда както на близко разстояние, така и на далечно.

• Мултифокални

Мултифокалните корекционни лещи се използват за корекция на пресбиопия (възрастово далекогледство). Те дават възможността да виждате на всички дистанции, посредством кръгови зони. В центъра се намира диоптричната стойност за близко виждане, в средата за компютър, а най-външната част се позиционира зоната за далеч.

Терапевтични контактни лещи

Служат като превръзка за роговицата например след операция, като я овлажняват и защитават.

Козметични контактни лещи

Използват се например при разлика в ириса на двете очи.

Според конструкцията им

Лещи с носеща склерална част

Те имат по-голям диаметър. Периферната им част е така оформена, че лежи върху склерата.

Роговични

Имат малък диаметър и се поставят върху роговицата. Не бива да преминават лимба на окото (зоната, където непрозрачната склера достига в задната си част и преминава в прозрачната роговица. В лимба завършва конюнктивата, където се намират много кръвоносни и лимфни съдове. В лимбовата конюнктива са струпани значително количество лимфоидни клетки, които участват в имунните процеси на роговицата.).

Според режима на носене

• Нормално, удължено и непрекъснато.
• Еднодневни, двуседмични, едномесечни и тримесечни.

Според материала, от който са изработени

Материалите за контактни лещи представляват прозрачни полимери, които могат да се получат от даден мономер, чрез полимеризация. Също така, биха могли да се получат от повече на брой мономери.

Мономерите включени в състава на даден полимер влияят върху неговите химични, физични и механични свойства.

Материали за твърди контактни лещи

Съвременните материали са газопропускливи (RGP) и както вече казахме са създадени през 1934 г.. В днешно време твърдите контактни лещи се използват за корекция на кератоконус. Очно заболяване, при което роговицата е с неправилна конусо подобна изпъкнала форма.

Материали за меки контактни лещи

Хидрогел

Основният им материал е полимеризиран ХЕМА. Не бива да бъдат с високо водно съдържание, тъй като това води до влошаване физичните свойства на материала. Този материал се използва при лещи с тримесечен срок на употреба.

Силикон хидрогел

Това е материал получен от силикон и хидрогел. Те са двуфазни. Силиконовият компонент осигурява висока пропускливост, а хидрогела улеснява преноса на течност и движението на лещата.

Съвременните материали се делят на 4 групи, наричани от производителите поколения. Те зависят от водното съдържание и йонната преносимост.

• Ниско водно съдържание < 50%, нейонни;
• Високо водно съдържание >50% нейонни;
• Ниско водно съдържание < 50%, йонни;
• Високо водно съдържание >50% йонни;

Лещи с воден градиент

Това е ново поколение материал, който се използва за еднодневни контактни лещи. В своето ядро те имат силикон хидрогел с ниско водно съдържание и висока кислородна преносимост.

Свойства на материалите за контактни лещи

• Показател на пречупване

Основен показател за видимата област.

• Коефициент на пропускане

Това се отнася до прозрачността на материала.

• Модулна еластичност

Определя се, чрез измерване на съпротивлението на материала при прилагане на сила. Мерната единица е мегапаскали (mPa). Модулът се движи в границите от (0.2 до 1.6)*106 Pa. При по-твърдите материали, модулът има по-високи стойности.

• Ниво на хидратация

Отнася се за меките контактни лещи и представлява количеството вода изразено в процент от материала на лещата.

• Омокряемост

Оценява се, чрез контактния ъгъл на капка вода върху дадената повърхност. При хидрофобния материал ъгълът е по-голям или равен на 90°, а при хидрофилния материал е , от 90°.

• Газопропускливост (кислородо пропускливост)

Показва количеството кислород, преминаващо през контактната леща при определени условия(DK*10-11). Препоръчва се да бъде трицифрено число и зависи от водното съдържание.

• Кислородна преносимост

Същото като кислородната пропускливост, но зависи от дебелината на лещата. Стандартът изисква стойността да бъде измерена за леща с диоптрична стойност -3.00 dpt.((DK(кислородна пропускливост)/t(дебелина))*10-9)).

• Якост на опън

Характеризира се с максималната сила, при която лещата се къса. Отнася се за меките контактни лещи (МКЛ). При твърдите контактни лещи (ТКЛ) е максималната сила, при която се получава деформация.

• Биологична поносимост

Това е възможността за овлажняване на окото.

• Минимално задържане на отлагания

Противопоказания за носене на контактни лещи

• Заболяване на нервната система.
• Ендокринни заболявания.
• Инфекциозни заболявания.
• При бременност не се назначават първи контактни лещи, тъй като по време на бременност диоптричните стойности могат да дадат отклонение.
• При употреба на някои контрацептиви.
• Заболяване на клепачите.
• Проблеми със слъзния филм.
• Заболяване на роговицата и конюнктивата.
• Глаукома.

Предимства и недостатъци на контактните лещи

Предимства

• Широко зрително поле. Носейки меки контактни лещи (МКЛ) не виждате ограничаване на зрението, както при очилата. Това е една от основните причини, които ги прави подходящи по време на спорт.
• Големина на образа, получен върху ретината е близък до нормалния.
• Контактните лещи стават част от оптичната система на окото.
• Не се влияят от климатичните особености.
• Осигуряват добър естетичен вид. Нещо изключително подходящо за хора, които не могат да свикнат с носенето на очила и това как им стоят.
• Скриват дефекти върху ириса и зеницата.

Недостатъци

• Влияят върху чувствителността на окото и в частност на роговицата.
• Пречупващата сила на контактните лещи е различна от тази на очилата при диоптри над 3.50-4.00 Затова често при минусови диоптрични стойности над -4.00 dpt за очила, параметрите на контактните лещи биват намалени, а при +4.00 dpt – се увеличават. Това става по преценка на очния специалист.
• Изискват се допълнителни разходи за разтвор и контейнер за съхранение.
• Необходимо е старателно сваляне и слагане.

В заключение можем да добавим, че добрата информираност по отношение на контактните лещи, може да ви осигури тяхната безпроблемна употреба и избор.