„ Очите грешат по- малко, отколкото разума.“ Леонардо да Винчи.
Нещо, което звучи много логично като се има предвид, че ние възприемаме 70% от света само с очите си. Това е може би най- важния ни орган. Толкова малък, а така значим.
Очите използват 65% от капацитета на нашият мозък.
Това обяснява неуместните ни постъпки, не че не можем да мислим, а просто мозъкът ни е зает.
Интересно е да знаем, че според ново изследване публикувано в списание JAMA Ophthalmology, Леонардо да Винчи, всъщност е имал проблем с едното око, което му помагало да види образите по съвсем различен начин. Кристофър Тайлър, офталмолог от Лондонския градски университет смята, че Леонардо да Винчи най-вероятно е имал страбизъм или иначе казано кривогледство (това е бинокулярно разстройство на зрението, при което има отклонение на едното или двете очи от зрителната ос. Това означава, че очите не работят едновременно и всяко от тях вижда различна картина, вместо едно общо изображение, както е нормално.) Твърди се, че това заболяване е помагало на да Винчи в работата му, тъй като е свързано със стереозрението ( възприемане на триизмерен образ). Хората, с такова заболяване възприемат пространството около тях различно от другите, което е доста удобно за изобразяване на 3D обект на 2D платформа. Също така страбизмът е по-често срещан сред художниците, отколкото сред останалата част от населението.
Леонардо да Винчи е предвидил много от великите научни открития далеч преди тяхното време. Част от характерния му подход е да вижда повече. Той наблюдавал нещата, като използвал всичките си сетива. Така оценявал детайлите и преценявал до съвършенство обектите си. За него зрението било средство за съживяване на познанието. Вярвал, че петте чувства са свързани в една точка, която се намира зад окото.
Зрението е висше сетиво, което придава повече пълнота и смисъл на образите, чрез него разкрива контекста и добавя перспектива. Това негово почитане на умението да вижда повече, го отличава от всички останали, затова ние от очилат свят смятаме, че очите виждат всичко.
Маите, пък смятали, че кривогледите са привлекателни и се опитали да направят децата си такива.
Научавайки тези факти започвам да си мисля, че света е откачено място от край време. Недостатъците се оказват най- силните ни страни, затова е хубаво когато можем да приемем себе си такива каквито сме. Не бива да се ограничаваме в развитието си, въпреки фактите, но няма как да разбием оковите на познатото, когато всъщност не знаем основните неща. Това е и причината тук постоянно да излагаме на показ сложни за възприемане материали за очите, очилата, стъклата, храните полезни за очите, или всичко което е част от очилатия свят, в които живеем.