Започвам тази нова рубрика с лека носталгия по отминалото лято и купищата красиви места, които бяха истинска наслада за очите ми.
Факт е, че можете да обиколите света с далеч по-бързи превозни средства, но нито едно от тях не може да ви даде свободата и уюта на дома, както кемперът.
И да не забравяме личното спокойствие, което изпитвам, когато знам, че „градинският сопол“ не е заплаха за пътуването ми. Все пак, съм си у дома, независимо от географската ширина.
Сега да се върнем на пътешествието.
Изминати километри : 2672
Дата на тръгване: 12.07.2024
Дата на връщане: 21.07.2024
Участници в пътуването: 4 кемпера ( 2 бр. око 6 м, 1 бр. 7,5 м и 1 бр. 9 м )
Всички места, който ще откриете в статията са подходящи за големи кемпери, малки деца и домашни любимци.
ВАЖЕН СЪВЕТ: Не тръгвайте толкова голяма група, без предварително подготвени (проверени) места за спиране (нощуване).
Няма да казвам, че приключението беше вълнуващо, динамично и както ще видите красиво.
И така, денят е петък, часът е след работа, багажа-отдавна готов.
Кемеперът приветливо чакаше своите пасажери, „смирено“ паркиран пред блока. А те, от своя страна, крайно несмирени се натовариха с гръм и трясък в него. Имам предвид развълнуваната ми 5 годишна дъщеря и антуража ѝ от плюшени играчки, да не си помислихте, че за себе си говоря.
Колкото до мен, аз блажено се настаних до шофьорската седалка и отпих глътка вино, от вече охладената бутилка.
И така поехме своят път през Сърбия към Хърватия.
Бяхме си поставили за цел да не нощуваме в Сърбия, тъй като сме чували не малко реални истории, които не бихме искали да преживеем, затова първата ни спирка беше втората бензиностанция след границата Nijemci Municipality, 32246, Lipovac, Хърватия.
Първа спирка Odmorište Rastovica sjever
Мястото е просторно, спокойно и подходящо за шумни компании. Но ако пътувате през лятото гледайте да се събудите рано сутринта, защото след 9ч. става много горещо и има опасност да се сварите без никакъв проблем.
Все пак, ако сте позитивно настроен човек бихте могли да спестите електричество и да си изпържите яйца на асфалта.
Втора спирка Плитвички езера Plitvice Holiday Resort
Отседнахме в изключително луксозен къмпинг. Разполага с басейн, на който обаче, си плащате по 5 евро ако искате шезлонг.
Заслужаваше си парите, но ако не желаете да инвестирате много в близост до тази локация има още няколко по-изгодни къмпинга.
За да стигнете до Плитвичките езера е необходимо в 9 ч сутринта да сте на спирката, която се намира пред рецепцията на къмпинга.
Цената на билета е 4 евро, а автобусът спира пред всичките четири входа на парка. Ние избрахме да започнем от първият вход. Пътят е около 30 мин.
Цената на входа в езерата е 35 евро на човек и включва автобуси и лодки за по-бързо придвижване из парка. За деца до 7 години е безплатно.
Нашата разходка беше около 2 часа, но така е с 5 годишно дете.
Времето беше приятно, има сенчести места, където да отдъхнете. След всеки завой можете да откриете живописна площадка за снимки. Но ви съветвам ви да не спирате на всяко местенце, тъй като няма да можете да обиколите всички прекрасни водопади.
След като групата с децата решихме, че е време да се върнем в къмпинга се отправихме към лодка, за да стигнем до третия изход / вход на парка. Опашката, за която е много дълга, минахме за около 40-50 мин. Почти няма сянка и доста се изпекохме.
Така стигнахме до третия изход на парка, откъдето се качихме на автобус, за да се върнем на първият изход и да си хванем автобуса, който идва в 14ч.
Не дочакахме автобуса и си взехме такси, за което платихме 20 евро, точно толкова, колкото щеше да ни струва и автобуса.
Съвет: обуйте си удобни обувки, много ходене е, вземете си достатъчно вода и може би малко храна, за тонус.
След разходката заслужено се потопихме в басейна и се позабавлявахме като за последна вечер в луксозния къмпинг. Както се казва „луксът ме успокоява“.
В понеделник станахме с първи петли и се отправихме към Черна Гора, без да подозираме какво ни чака. Всъщност това бяха 12 часа път, и не, не беше планувано и нямаше трафик.
През цялото време мислехме, че можем да спрем на всяка отбивка край водата, където да плажуваме и нощуваме. Но това не е така. Явно прекалено често сме ходили в Гърция. Отбивките по пътя са изключително тесни и има място за не повече от кола. Също така, плажът е далеч от тези отбивки, или пътят до него е стръмен и неподходящ за малки деца.
Затова нощувахме на една бензиностанция след цял ден път и опит да спрем в къмпинг в Сплит. Къмпингът беше голям , но пълен.
Трета спирка – Petrol Mosor – Jug
След като се настанихме на паркинга на поредната бензиностанция, се захванахме да търсим къмпинг, където да отседнем за два три дни и да отмием горчивият вкус на пропиляна почивка.
В крайна сметка в плана ни фигурираха само две крайпътни отбивки за сън. Една на отиване една на връщане. Неочакваната трета, определено изостри сетивата ни, но не за добро и докара доста недоволство, в иначе стегнати ни и позитивни редици.
Последваха няколко позвънявания, множество прочетени отзиви и малко скандали. Но успяхме да намерим къмпинг в Дубровник, където беше и следващата ни спирка.
Четвърта спирка – Къмпинг Solitudo Дубровник
Къмпингът е голям, винаги можете да резервирате дори в последния момент. Има детски площадки, баните бяха обновени на скоро и беше приятно. Но беше далеч от плажа. Около 10 мин.-15 мин. А когато си с малко дете, колкото по-близо е плажа, толкова по-добре си изкарват родителите.
Плажът е каменист, водата е леко мътна и е малко пренаселено.
Не ви съветвам да ядете в заведенията на плажа, не беше вкусно.
Местата за кемпери са неравни и можете да се нивелирате идеално само ако сте с хидравлики.
Къмпингът е на около час пеша от стария град. Има и градски транспорт.
Честно казано, не бях впечатлена от къмпинга, не и докато не започна да залязва слънцето. Тогава пред нас се откри прекрасна гледка.
Около 18ч. се отправихме на дълга разходка към стария град.
Признавам си – Дубровник ме заплени с архитектурата, цветята и магията, която усетих. Беше вълшебно!
И тъй като не бих могла да опиша гледката така живописно, оставям снимките да говорят сами.
Съвет: отделете си поне три дни, за да се насладите изцяло на града и си носете аква обувки.
На следващия ден, подготвени с ново място за отдих се отправихме към Которския залив. Границата минахме не особено бързо, може би около 40-50 мин. Винетки не са ви необходими, нито за Хърватия, нито за Черна Гора.
Пета спирка – Auto Camp Đule
Мястото е малко, но невероятно, имаш на разположение малък кей, от който децата можеха да скачат. Бяхме буквално на водата. „Плажът“ ако мога да го нарека така, е не повече от метър ширина 10 м дължина, обсипан с камъни, водата беше леко мътна, но дъното се виждаше. Дълбочината е подходяща за деца, дори на 5 години. Вълнение няма и е сянка.
А персоналът е изключително отзивчив. Съдействаха ни да намерим таксита, който да ни развозват в близост.
Къмпингът затваря врати около 00 ч. Затова е необходимо да съобразите вашите разходки. Намира се близо до ферибота.
Там останахме три дни. Всяка вечер посещавахме град в близост.
Котор, Черна гора
Първата вечер се натоварихме на две таксита, който ни струваха по 40 евро в посока всяко и се запътихме към Котор.
След Дубровник, този град бледнееше.
Тиват, Черна гора
Втората вечер се отправихме към пристанището на Тиват.
Този път се набутахме в един от кемперите, качихме се на ферибота и спряхме на безплатен паркинг на пристанището. Фериботът е безплатен за пешеходци, затова пътят ни струваше по-евтино, отколкото такситата, а и спестявате много време.
На това пристанище видях спиращи дъха яхти , които даже на снимка не съм срещала, а за магазинът на Dior със собствена градина и портиер няма да обяснявам. Ухаеше ми на лукс…
Но да се върнем в действителността, където цялото това удоволствие е споделено с 5 годишна госпожица, която нямаше търпение да посети някоя луксозна тоалетна. И децата като кучетата маркират територия.
Е, явно детето е с вкус.
Хапнахме сладолед, разходихме се по залез, след което се завърнахме в къмпинга, за да изпием по още чаша вино преди сън.
Будва, Черна Гора
Ако някой ми беше казал, че има копие на Слънчев бряг от преди 5-10 год. Нямаше и да помисля да отида на тази разходка.
А, само като си спомня, че мислехме да останем там на къмпинг за няколко дни. Добре, че нямаше подходящ в близост!
Отново се качихме на един от кемперите, след това – ферибота и продължихме към Будва.
Имаше много голямо задръстване и стигнахме по тъмно, едвам намерихме място за паркиране, а на плажа ни очакваха купища заведения с различна музика, силиконови хостеси и много мърсотия.
Макар, да беше пълнолуние, никак не бях възхитена от гледката. Старият град не ме впечатли. Имаше адски много хора и беше потискащо. Разходката беше кратка. Разбираемо защо.
Връщането беше също, толкова кошмарно.
Съвет: не очаквайте много от града или внимателно проучете какви възможности имате. Все пак, ако сте 18 годишни много ще ви хареса.
След предстоя в Auto Camp Đule, се отправихме към дома.
Тъй като пътят е дълъг се наложи да го разделим на две и избрахме да спрем в къмпинг в Албания.
Шеста спирка – Sunset Camping & Restaurant
Запазихме места още на тръгване от Черна Гора. Къмпинга избрахме на случаен принцип и много се надявахме да ни хареса.
Е, определено извадихме късмет. Местата ни бяха буквално на пясъка, даже успяхме да затънем. За наше щастие от къмпинга ни съдействаха и изваиха за нула време.
Пясъкът на плажа е ситен, подобен на пръст, заради което не се виждаше дъно. Но водата беше чиста.
Последният километър до къмпинга е черен и обрасъл с храсти и дървета. Може малко да надраскате ламарините на кемпера, но не е нищо драматично.
На около 2,5 км има супер маркет, прилично зареден.
Храната в ресторанта е мазна и солена.
Но залезът, на който бяхме свидетели, се превърна в идеален завършек на нашето, изпълнено с динамика, пътешествие.
Тъй като не ме бива в описателните разкази, затова се надявам, снимките да ви разкажат по-добре, каква наслада изпитаха очите ми.