Връщам се назад във времето с нашето голямо пътуване из Турция. Макар, че беше миналата година по Великден, все още разглеждам с наслада снимките и красивите местенца, които видяха очите ми.
Е, вярно, че толкова много облаци в различни цветове не бях виждала и както се казва „и по-малко дъжд ме е валял“, но все пак имаше много вълшебство в това пътешествие с кемпер.
Изминати километри : 3168
Дата на тръгване: 26.04.2024
Дата на връщане: 06.05.2024
Участници в пътуването: 4 кемпера и 1 бр. кола с каравана (2 бр. до 6 м, 1 бр. 7,5 м и 1 бр. 9 м,)
СЪВЕТИ: Не всяка бензиностанция в Турция, разполага с газ, така че бъдете подготвени и задължително си направете застраховки живот…по-късно ще разберете защо!
Купете си карта за интернет.
А сега към пътуването.
Дългият петъчен ден отмина, часът е 20:00, а нашият кемпер доволно натоварен с купища храна, пролетни дрехи, малко вино и разбира се, сериозен набор от лекарства за детето. Понякога си мисля, че мога да излекувам малко селце.
Първата отсечка от пътуването бяхме предвидили да бъде малко километри, тъй като след цял работен ден, човек иска малко отдих, а и ни чакаше преминаване на турската граница, което винаги е приключение.
Времето беше слънчево и доста топло за сезона.
Първа спирка: Паркинг в Одрин
Преди да стигна до нощувката на паркинга и забавната история, която имам оттам, ще ти кажа скъпи читателю, че на границата нямаше много хора, но отбиха кемперите през някакъв „хамбар“ известен като D3 – поне така го помня. А караваната премина като лек автомобил и ни изчака след границата, за да продължим пътешествието си.
Провериха документите ни, един любезен граничен полицай се качи да огледа старателно кемпера и даже малко се смути, когато видя заспалата Дияна.
Докато сверяваха документите, пред нас видях спрял лек автомобил, който беше пълен с какво ли не – буквално! Все едно двете жени, които се возеха в него бяха спрели на битака, отворили са вратите и са хвърляли вътре каквото им видят очите, даже бяха събрали броня на кола на задната седалка.
СЪВЕТ: преди нас върнаха кемпер с двама сърфиста, защото имали 4 дъски, а не две. Така че бъдете внимателни, ако сте сърфисти.
От нощувката не помня много, тъй като след границата си легнах до детето и заспах, но моите хора, казаха, че са хапнали вкусно в ресторанта на паркинга, където имало и военни, които следели за реда през нощта.
И така, докато блажено дремех в кемпера, а навън се развиделяваше, усетих ужасен студ. Бях смутена, тъй като парното ни е газово и топли много. Реших, че е нормално и се завих през глава.
След като станах разказах на мъжа ми за студа, а той ме погледна с лек ужас казващ – Ама, как така студено?!
След кратка пауза се оказа, че той не спал добре, станал в ранни зори, отворил широко двете врати на багажника, за да се проветри и си пиел кафето на тишина.
Въпросният багажник се намира точно под спалнята и ни дели цяла талашитена дъска. От този момент багажника се отваряше само, докато бяхме навън, предполагам се досещаш защо.
До тук времето беше с нас, леко слънчево, даже топло на моменти и нищо не подсказваше, че ни чака много дъжд.
Втора спирка: Езерото Туз (Altuglar tuzgölü turistik dinlenme tesisleri)
Пътувахме през целия ден, а вечерта се подредихме на паркинга на сградата, през която преминаваш, за да достигнеш плажа.
Паркингът е удобен, има ограда и децата не могат да отидат към езерото посред нощ.
Сутринта се събраха доста посетители, сложихме джапанките и отидохме да си накиснем краката в солената вода.
Водата е до глезените, а солта боцка много, но е невероятно да видиш как небето се отразява и се слива с езерото.
В самата сграда има място за хранене, купища сергии откъдето си купихме сол от езерото. Предлагат и много хубави кремове, но от тях не взехме.
За тази спирка ви трябва не повече от час.
Кападокия-лошото време
Кападокия
Кападокия-балон
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Кападокия
Трета спирка: Кападокия, Göreme Camping Aquapark
Сега е момента да спомена, че докато пътувахме натам, започнаха да ни гонят черни облаци, които останаха с нас почти до края на пътуването.
По обяд вече бяхме в къмпинга. Малко е песъчлив и местата са неравни, но имаше всичко необходимо. При пълненето на вода не успяхме да сложим филтъра, който използваме, тъй като ни липсваше подходящ накрайник.
Самото място откъдето се пълни вода беше точно на входа на къмпинга. Не беше най-красивият и чист къмпинг, който съм виждала, но пък местността… Еха!…
Забавното е, че останахме два дена, през които нито един балон не излетя, заради лошото време, умряхме от студ, не спряхме да метем калта от кемперите и 100 пъти слушахме песента „Топъл дъжд“ на Силвия Кацарова. Тя така добре допълваше атмосферата, че стана химна на пътуването.
Кападокия е прочута с така наречените „приказни комини“ – уникални вулканични образувания, създадени от ерозията на меките туфови скали, образувани след изригванията на вулканите Ерджиес, Хасандаа и Гюллюдаг преди милиони години. Вятърът и дъждът в продължение на векове са изваяли тези фантастични форми, които привличат туристи от цял свят.
По време на персийската империя Ахемениди (VI-IV век пр.н.е.) Кападокия става сатрапия (административен район).
Подземните градове като Деринкую и Каймаклъ са изградени от християнските общности, за да се скрият от преследвания и нападения. Тези градове са истински инженерни чудеса с тунели, вентилационни системи и дори складове за храна.
Все пак, времето ни пощади и ни дари с малко време за разходка и вечеря навън.
Подходихме смело и се спряхме да попитаме за цената на летене с балон.
Като позитивни млади хора, бяхме убедени, че лошото време ще отмине за една нощ. Поискаха ни 350 евро на човек. За 5 годишната Дияна също искаха толкова… е вече нямаше значение дали утре ще изгрее слънце, балони нямаше да видим.
Четвърта спирка: Паммукале, Willys State Camping Restaurant
Да наречем това място къмпинг, имаше няколко местенца, не повече от 15, намиращи се в задния двор на ресторант с хотелска част. Бяха поставили табла за ток, но когато се закачихме 4 кемпера започнаха да хвърчат искри.
Но пък гледката пред нас беше „бялата планина“, която нощем беше озарявана от многоцветни светлини. Признавам си, беше завладяващо, макар и тревогата вече да се беше настанила у мен.
Пропуснах да кажа, че още в Кападокия, градинския сопол се появи. По път за Памуккале, където слънцето ни очакваше, малката спомена, че я е заболяло ушето. Изпаднах в лека паника, но след като не ревеше от болка, запазих самообладание и ѝ обясних, че вероятно е от пътуването. И така получих малка отсрочка.
Пристигнахме по обед, вечерта хапнахме в Teras restaurant. Беше вкусно, а хората – отзивчиви.
На следващия ден следобед се отправихме да си потопим краката и в тази вода, известна със своята лековитост.
Тъй като децата са малки се качихме на такси и така стигнахме до главния вход. Платихме по 30 евро на човек, деца до 7 год. влизат безплатно. Разходихме се, поснимахме се, пихме по фреш, задуха вятър и се прибрахме в къмпинга.
Може би се чудиш с каква история запомнихме Памуккале? Е, ще бъда кратка. Вечерта мъжът ми и негов приятел (половинката на „мафия мама“), решиха да си спестят подсушаването на баните в кемперите и използваха тези в къмпинга. Забавното беше, че след душа излезнаха по хавлии, хванати за ръка и широки усмивки на лицата…пред нас се разкри шокираща гледка, чиято история остана мистерия.
На следващата сутрин, воала, имаше балони над нас и струваха 60 евро. Ние ги пропуснахме, тъй като вечерта захладня отново.
В мрачния ден се отправихме към Кушадасъ.
Пета спирка: Кушадасъ, Yat Camping
Мисля, че няма да отида повече в този курорт с кемпер, а и без.
Улиците са стръмни, има остри завои, но крайбрежието е приятно.
Къмпингът се намира близо до плажа. Има достатъчно места, баня, ток, вода, тоалетни, както навсякъде до момента – не особено привлекателни. Аз лично използвах само наличното в кемпера.
И така… късен следобед, време е за разходка по магазините, малко пазарлък и слънчеви снимки.
Изхитрих се и оставих детето на мъжа ми, както се казва отпуснах му края.
С момичетата много се забавлявахме, накупихме трикотаж за всички, смяхме се доволно, а „мама Мафия“ (така търговците по магазините нарекоха най-предприемчивата от нас, която беше в основата на пазарлъка) ни осигури страхотни цени.
Прибрахме се в къмпинга. Малката с такава радост се хвърли върху мен, че все едно не ме беше виждала с години.
Вечерта дойде, хапнахме, пийнахме и моят кошмар започна…
Малката беше неспокойна и искаше да легна с нея. Заспа и час по-късно се събуди с температура и писъци от болка в ушите.
Да, бяхме на май**** си, а това малкото се скъсваше от рев и водеше с мен преговори като местен, защото не искаше капки за уши.
Дойде утрото, нищо не се беше променило, позвънихме на застрахователите, а те ни уредиха бусче, което ни отведе в болница.
Толкова бях притеснена и в паника, че тръгнахме цяла делегация от нашите хора, човек с отличен английски, един с турски, аз, мъжа ми и детето, а на място ни чакаше българка, медицинска сестра, която лятото работи в курорта. Млад и любезен доктор прегледа малката с модерна апаратура, като пъхна камера в ухото ѝ и успях да видя колко е възпалено. Предоставиха ни антибиотик, капки и сироп, всичко необходимо за целия период на лечението. След това буса ни върна отново в къмпинга.
Такова съдействие не съм срещала никъде до момента. Бях ужасно благодарна на всички.
Групата чакаше търпеливо в къмпинга, за да потеглим към следващата дестинация. Не ни оставиха и бяха готови да тръгнат за България, ако се наложи.
Дадох антибиотика на малката, макар че се лекуваме с хомеопатия и ми се свиваше сърцето, но далеч от дома не събрах смелост за друго.
Стегнахме кемперите и тръгнахме из стръмните улици на града.
Завихме на ляво и пред нас се откри стръмна отсечка, завършваща с кръгово, на което сме без предимство. Първите кемпери успяха да се изкачат безпроблемно, но на нас се наложи да спрем в средата на пътя. Опитахме се да потеглим, но кемпера не помръдна.
Двама от нашите кемперисти спряха движението, един разчисти зад нас, за да се върнем и наберем скорост, а другият спря движението в кръговото, за да преминем на един дъх. Успяхме! Чувствах се все едно съм покорила Мусала.
Шеста спирка: Саръмсаклъ, Айвълък, плажът
Местността е много красива, но на отбивките преди града, където можеше да нощуваме беше много ветровито, затова избрахме паркинга на плажа в Саръмсаклъ.
В онзи момент беше безлюдно, нямаше туристи и нищо не работеше.
Нощувахме там, а на сутринта посрещнахме изгрева с едно от момичетата. Слънце не видяхме, умряхме от студ, но все пак беше много красиво.
Детските площадки на плажа са страхотни, ивицата е огромна и е подходящо за лятна почивка.
Саръмсаклъ, Айвълък
Саръмсаклъ, Айвълък
Айвълък
Айвълък
Айвълък
Седма спирка: Чанаккале. уличката
Така като се замисля от всяко местенце, което посетихме се върнахме с история. Та и тук беше така.
Седмата ни спирка беше в близост до мол в странична уличка до заведение, водеща към крайбрежието.
Чанаккале е малък, но важен град. Оттук са минали хиляди кораби, армии и мечтатели, всеки оставил своя следа.
Една легенда разказва, че някога по тези земи живели двама влюбени – Лейла и Дардан, разделени от водите на пролива. Лейла живеела на азиатския бряг, а Дардан – на европейския. Всеки ден той плувал, за да бъде с нея. Но една бурна нощ, когато морето било гневно, Дардан не успял да стигне до своята любима. На сутринта Лейла намерила съобщението му, което вятърът донесъл – „Ще те чакам винаги, между бреговете на вечността.“
Така, според легендата, проливът бил наречен Дарданели – в чест на Дардан и неговата безкрайна любов.
Днес Чанаккале пази тази романтика и историята си в своите забележителности. Троянският кон от „Илиада“ гордо стои пред музея, сякаш да напомня за героите на древността. Крайбрежието е оживено с рибарски лодки, а вечер светлините от другия бряг сякаш се прегръщат над водата – символ на вечната връзка между двата свята.
Но не това е нашата история.
Беше Велика събота и ние по традиция боядисахме яйца, които носехме от България, заедно с пъстри бой, съдове и памук. Минувачите ни гледаха странно, но децата се забавляваха много. На моменти изпитахме притеснение, че местните ще извикат полиция, но за наше щастие това не се случи.
На другия ден продължихме към дома.
Чанаккале-боядисването
Чанаккале-боядисани яйца
Чанаккале-малко любов
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Чанаккале
Осма спирка: паркингът под моста, Одрин
Типично по български, спряхме в Мигрос, за да напазаруваме провизии в промишлени количества. Както се казва „така и така сме тук“.
Слънцето залезе, а ние трябваше да намерим къде да спрем. Повъртяхме с кемперите и намерихме празен паркинг с малка постройка за охраната, намираше се под мост, които беше в строеж. Разбира се не спахме добре, беше шумно и много мръсно, но и тук има история.
Вече бяхме гладни и решихме да хапнем местна храна. Да, ама не, навсякъде беше препълнено, никой не се съгласи да ни завие храна за вкъщи.
Но за наше щастие хората на паркинга се оказаха много състрадателни и любезни.
След като мъжът ми сподели неволите ни с тях, пред кемперите паркира бял мерцедес, но не онзи от песента на Нелина.
Мъжът ми се качи, а момчето го развози из града, като е спирал на различни заведения, откъдето е взимал храна, оттук картофи, оттам месо, от друго място хляб. И така не останахме гладни, хапнахме си, пийнахме си и си легнахме.
На другия ден вече бях у дома. Изпитах спокойствие, наслада и доза облекчение, че това приключение приключи.
Да видим какво ни чака този Великден.