Един позакъснял разказ за пътуване по Великден през не далечната 2025 год. в Гърция.
Първоначалния план включваше посещение на Италия, но седмица преди това плановете ни отведоха в близката съседка. Италия по онова време беше погълната от силен вятър и солидно количество дъжд. Та пътуване с кемпер-алковен щеше да бъде, меко казано, неприятно.
Та така, пътуването мина под надслов “ Когато си поръчаш Италия от Али Експрес”.
Изминати километри : 2380
Дата на тръгване: 17.04.2025
Дата на връщане: 27.04.2025
Участници в пътуването: 5 кемпера ( 3 бр. око 6 м, 1 бр. 7,5 м и 1 бр. 9 м )
Всички места, който ще откриете в статията са подходящи за големи кемпери, малки деца и домашни любимци.
Бяхме планирали маршрут с няколко спирки, всяка от която заслужава отделен разказ, но за да не ставам скучна на аудиторията ще бъда кратка.
Преди да навлезем в Гърция, направихме нощувка на Рупите – едно от онези места, където земята буквално диша. Горещите извори придават подобаваща атмосферата, идеална за начало на всяко пътуване на юг.
На 18 април потеглихме рано сутринта.
Първа спирка – Минерални бани Позар, Гърция
18 април (петък) – 1 нощувка
Пристигнахме следобяд и първото усещане беше сюрреалистично – шум на река и топла вода навсякъде, заобиколени от зеленина в излишък.
Позар е едно от тези места, за които не можеш да се подготвиш предварително, колкото и снимки да си разгледал. Водата тече целогодишно с температура около 37°C директно от планинските извори.
Позар е известен от дълбока древност. Находките и легендите свързват тези води с времето на Александър Велики. Изворите са обявени за лечебни едва през 1920 г. В дерето над термалния комплекс са открити 15 пещери-заслона, а по време на разкопките, проведени от Аристотеловия университет в Солун, е намерен череп на кафява мечка на възраст над 10 000 години. Находките се пазят в Природонаучния музей в Аридея. От 2015 г. Позар е член на Европейската мрежа на историческите термални градове (EHTTA).
Комплексът разполага с голям открит олимпийски басейн, в които ние се накиснахме за около три часа. Както се досещаш има такса за ползване на водните басейни. Можеш да избереш коя част да ползваш и да заплатиш съответната такса от 3 евро.
Пристигнахме в ранния следобед, а на следващата сутрин по стара традиция боядисахме яйца на поляната, където бяхме паркирали. Имай предвид, че ако посетиш мястото в дъждовно време, има малки шансове земята да е доста мека и да затънеш. Ние хванахме слънчево време, облякохме халатите, забъркахме коктейли и се отправихме към водните басейни.
Вечерта захладня след залез и нощното ни соаре беше кратко. Към обяд потеглихме към втората точка.
Втора спирка – Къмпинг Врахос, Кастраки / Метеора
19 април (събота) – 1 нощувка
На следващия ден продължихме на юг. Пътят до там беше много живописен. Когато скалите на Метеора се появиха пред очите ми, дъхът ми спря. Въобще не очаквах да съм толкова впечатлена. Нищо не те подготвя за тези исполински каменни стълбове, издигащи се отвесно от равнината на Тесалия. Настанихме се в Camping Vrachos в Кастраки – уютен къмпинг само на километър от Каламбака, съществуващ от 1965 г.
Метеора означава „висящ във въздуха” – точно описание за скалите с височина до 400 метра, върху чиито върхове са построени православни манастири. Монашеското присъствие тук датира от XI век. Строителството на манастирите започва в XIV век, когато монасите се укривали от нарастващата турска заплаха. В разцвета си тук са функционирали 24 манастира – днес активни са само 6. През 1988 г. комплексът е включен в списъка на ЮНЕСКО.
След като се настанихме удобно, обиколихме малките улички, за да заснемем и запечатаме момента в съзнанието си.
Точно срещу къмпинга има много приятна таверна, където вечеряхме. А вечерта в 12ч. отидохме в църквата. Беше толкова оживено, пълно с хора, официално облечени, за да почетат празника. Литургията беше впечатляваща, а емоцията, която изпитах не може да се опише с думи. Бихте посъветвала, драги читателю, да посетиш това приказно местенце и то точно по време на техния Великден.
На сутринта се отправихме към манастирите. За посещението на всеки от манастирите се заплаща такса от 5 евро и на дамите, облечени с панталон се дава шал, който да завържат около кръста си. Забранено е разголеното облекло (голи рамене, дълбоки деколтета, къси поли и панталони).
Ранни следобед продължихме към плажа.
Трета спирка – Плаж Паралия Каламос
20-21 април (неделя и понеделник) – 2 нощувки
Паралия Каламос – синьо море, пясък и усещането, че лятото е вече тук, макар да сме едва април. Паралия Каламос е тихо крайбрежно градче в Атика, на около 60 км от Атина. Плажовете тук са организирани, но не претъпкани. Двете нощувки ни дадоха нужното време да се заредим с морска енергия преди столицата.
Позиционирахме се на плажа, за щастие когато си извън сезон, гърците не правят проблем, че заемаме половината плаж.
Направихме завет от кемперите, сложихме банските, забъркахме коктейлите и се насладихме на кристално чистата и неподвижна вода. Плажът е каменист, но много красив с широка ивица.
Вечерта си спретнахме толкова шумно парти, че вторият ден, дойде като необходима почивка, за да можем да се качим отново по кемперите. Няма да повярваш какви неща се намират в един кемпер – диско светлини, мигащи цветни лампи, озвучаване достатъчно за малка дискотека и всичко това, подобаващо уползотворенo.
И сега е момента да спомена как моята невероятна дъщеря прекара цял ден по бански и това, както се досещаш доведе до втората традиция по време на пътуване, а именно болки в ушите.
Е, поне партито мина без проблем за разлика от Акропола.
Съвет: Районът е идеален за кемпери – има добри паркинг опции близо до плажа.
Четвърта спирка – Къмпинг Атина
22 април (вторник)– 1 нощувка
Атина е един от онези градове, в които окото не знае накъде да гледа. Пристигнахме на 22 април и се настанихме в къмпинг на 12–15 евро разстояние с такси до Акропола.
Атина е един от най-старите, непрекъснато обитавани градове в света – с история над 3 400 години. Тук е родното място на демокрацията, философията и театъра. Моята разходка из Акропола не ми беше достатъчна, за да разбера защо тази земя е родила толкова много велики умове.
От къмпинга повикахме Uber, отидохме пред Акропола, където ни очакваше 500 метра опашка, от хора чакащи да влязат. Както се досещаш, ние нямахме билети, а когато се наредихме да си купим ни казаха, че можем да влезнем най-рано след два часа. Заплатихме скромната сума от 35 евро на човек, като деца до 18 години влизат безплатно. Не успяхме да минем за непълнолетни.
Докато чакахме седнахме да изпием по чаша вино, за да преглътнем горчивината от чакането.
Отправихме се към входа, където отново имаше солидна опашка. Извадихме късмет и влезнахме бързо, но за съжаление изживяването беше ужасно.
Запозна да ръми. Малката зарони тихомълком сълзи, че ще се намокри. Беше задух, облаците бяха захлупили небето, но горещината ти помагаше да отделяш токсини, чрез солидна пот. Вървяхме като колона с миши стъпки, като за всяко кътче с гледка чакаш поне 10 минути, за да си направиш снимка.
Половин година по-късно посетихме Аушвиц, сега като се замисля, се чувствах точно както, когато влизахме в лагера през тъмния тунел. Стъпка по стъпка, човек до човек.
Едва бяхме стигнали до най-горе и малката извади най-мрънкащия си глас. Аз не издържах, поръчах Uber и срещу 15 евро се прибрахме в къмпинга.
През нощта бях събудена от добре познатия плач на детето. След два часа уговорки, сълзи, сополи, обещания и всякакви експерименти в преговорите, ѝ сложих капки и ѝ дадох нурофен. Не след дълго Диди заспа. Не знам дали лекарствата помогнаха или тя просто беше изтощена от плач и болка.
На сутринта част от децата, заедно с родителите си посетиха, намиращия се в близост, парк. Не бяха въодушевени след завръщането в къмпинга, но споменаха, че е красиво и зелено.
Съвет: резервирай билет по-рано онлайн. Спестяваш си опашката и чакането.
Междинна спирка – Коринт и Коринтския канал
На 23 април (сряда) тръгнахме за Коринт. Спирката при Коринтския канал беше задължителна. Животът буквално спира, когато застанеш на моста и погледнеш надолу – отвесните стени.
Идеята за прокопаване на канала е стара над 2 600 години. Около 602 г. пр. Хр. тиранът на Коринт Периандър е първият, помислил за него, но построил само диолкоса – павирана пътека, по която корабите се прекарвали на сухо. Юлий Цезар, Калигула и Нерон, продължили делото но без успех. Нерон изпратил 6 000 пленници да копаят с лопати през 67 г. сл. Хр., стигнали до 3 300 метра, но след смъртта му работите спрели. Каналът е завършен едва през 1893 г. след 11 години строителство. С дължина 6,4 км и ширина само 24,6 м, той е едно от най-впечатляващите инженерни постижения на XIX век.
Съвет: Спрете на моста за снимки, но не пренебрегвайте и разкопките на Древен Коринт наблизо.
Пета спирка – Нощувка на пристанището в Коринт
23 април (сряда вечерта) – 1 нощувка
Нощувахме директно на пристанището в Коринт.
Вече нямаше помен от болката в ушите и неприятното изживяване в Атина. Паркирахме на пристанището, където е просторно и сравнително тихо. Пихме вино по залез и се отправихме към малка таверна, разположена в уличките, близо до пристанището, където вечеряхме.
Стратегически децата бяха позиционирани на друга маса, за да се насладим на вкусната храна и веселата вечер.
Към полунощ се прибрахме, а когато заспах, внезапно се събудих с ужас, когато чух силния шум от разбиващите се вълни в камъните и леко полюляване. Бях убедена, че има необясним прилив, който ни залива. Не след дълго се вразумих и заспах блажено.
Не можехме да минем покрай Термопилите, без да спрем. В близост до топлата вода се намира паметника на Леонид.
В тесния проход при Термопилите – чието название означава „Горещи врати” заради горещите сулфурни извори – се разиграла една от най-известните битки в историята на света. През 480 г. пр. Хр. около 7 000 гърци, сред които 300 спартанци начело с цар Леонид, задържали за три дни огромната персийска армия на Ксеркс. На третия ден предателят Ефиалт показал таен планински път. Леонид отпратил по-голямата армия в безопасност, а сам останал с малка група да се бие до последно. Думата „Ефиалт” е станала в съвременния гръцки синоним на „кошмар”.
Надписът по паметника гласи в превод: „Пътнико, иди и кажи на спартанците, че тук лежим, послушни на техните закони.”
Ние, разбира се, не видяхме паметника, но част от нас се накиснаха във врялата вода. Поляната, точно до изворите е много просторна и подходяща за всякакви кемпери, но в онзи ден беше адски ветровита и аз не си подадох носа навън.
Шеста спирка – Къмпинг Venezuela
24 април (четвъртък) – 1 нощувка
На 24 април пристигнахме в Camping Venezuela – уютен къмпинг в Централна Гърция, добра спирка за почивка.
Посрещнаха ни много топло, таверната още не беше открила сезона, но хората любезно ни нахраниха. Впечатлена бях, когато в къмпинга видях баня за кучета. Санитарните помещения бяха, чисти и поддържани. Плажът пред къмпинга е каменист и малък. За да достигнеш до него пресичаш малка улица.
Седма спирка – Паркинг Олимпиаки Акти
25 април (петък)– 1 нощувка
Последната ни спирка преди завръщането у дома – паркинг в Олимпиаки Акти, малко крайбрежно градче в Пиерия, в подножието на Олимп.
Олимп – най-високият връх в Гърция (2 917 м). В митологията той е дом на дванадесетте олимпийски богове.
И тук нашето дете, взе решението, че не сме достойни за нейни родители (след като ѝ беше отказан шоколад) и седна на чакъла в най-далечната точка на паркинга, обяснявайки, че е цитирам “бедно дете без родители”. След като прецени, че човекопотока е малък и няма да намери нови родители се върна усмихната при нас.
На 26 април (събота) продължихме към вкъщи, като направихме една последна спирка близо до Аспровалта.
Пътуването беше пъстро, и макар, да не обиколих Италия, успях да запаметя моменти и случки, които заслужават да бъдат разказани.
