Днес ще си поговорим за първия ни допир с оптичен магазин.
И така, всичко започна един ден, когато след продължителна работа на компютър, усетих страхотно напрежение в очите, комбинирано с любимото на всички ни главоболие. Реших, че е време за почивка.
Но след няколко поредни дни, се замислих, дали пък нямам нужда от очила? До сега не съм носила очила, дали не е време да прегледам очите си.
Голяма част от нас са започвали разказа си за опита им с очилата така. И от тук започва приключението – посещение при лекар, търсене на подходяща оптика с добра локация и най-сложното – какви очила да взема, какво да избера?
Седмица по-късно, най-накрая намерих време да запазя час при офталмолог. И така, една делнична утрин се озовах пред лекарския кабинет.
„Брей колко много хора има тук. Явно не само аз имам нужда от очила.“ – това бяха първите ми мисли.
След отегчително чакане и обстоен преглед на Facebook, Instagram, актуалните новини… дойде моят ред. С плахи стъпки отворих вратата, леко резервирана какво ме чака вътре.
Е, със сигурност не е огнедишащ дракон, но си беше страшно…. След два часа престой със странни рамки, които имаха сменящи се стъкла и вече нищо невиждаща, от щипещите капки за разширяване на зениците, заветната рецепта беше готова.
Познато ви е нали. Сякаш вие разказвате.
Взех аз бялото листче с някакви цифри на него и се отправих към най-близката оптика, която предваярително бях набелязала и смятах за подходяща. Да, но не!
Оказа се, че персоналът не беше много дружелюбен и ме гледаха много странно, вярно аз нищо не разбирам от очила, но не е ли това тяхната работа?!
Да, със сигурност всички минаваме през това. Големият проблем на оптиците и продавач-консултантите в оптиките е рутината. Те са отлични специалисти, но всекидневно отговарят на едни и същи въпроси, които смятат за елементарни и това често ги отекчава.
Много от тях забравят, че познанията на хората са в разнородни сфери, но те не обхващат всички аспекти от живота.
След това реших да отида в друга оптика, твърдо убедена в късмета си.
Тук започнахме по-добре. Усмихват се. Поздравяват. Реших да бъда директна:
-Търся си диоптрични очила! – заявявам аз възторжено.
-Имате ли рецепта?– пита оптикът.
-Разбира се, но аз искам първо да разгледам!– отговарям, вече леко раздразнена.
-Чудесно! Ще ни е необходима за избора на диоптрична рамка. – отвръща доволно консултантът.
-Но, аз се ориентирам, не знам дали ще купя нещо. – вече заявявам категорично.
-Добре, но все пак трябва да видим рецептата. – казва оптикът.
Много се подразних, рецепта, та рецепта , за какво им е тази рецепта, нали по нея ще изработват очилата, аз искам само да изпробвам различни рамки.
Всъщност, прословутата рецепта е необходима винаги, когато изпробвате, защото ако не се съобразят параметрите от нея, може да си харесате страхотна рамка, но в нея да не могат да бъдат поставени стъкла.
Така може да се окаже, че сте загубили час в мерене на множество модели, без да се доближавате до крайната цел.
За оптика е важно да знае вашата пупилна дистанция или казано иначе двуцифреното число, срещано най-често в дясно на рецептата (PD). Това е разстоянието между двете зеници.
Когато сложите диоптричната рамка окото ви е желателно да бъде в средата на стъклото, за да могат да бъдат изработени правилно вашите очила.
Диоптричните стъкла имат оптичен център, който трябва да съвпада с центъра на вашата зеница, за да виждате добре. Преди да бъдат изрязани по формата на рамката диоптричните лещи са с кръгла форма и определен диаметър, предимно ф65мм или ф70мм. Те имат център, през който се вижда най-ясно.
След като знанията ми бяха обогатени, се почувствах по-запозната и веща в бранша. След дълго пробване и насоки от страна на експертите избрах рамка в червен цвят, пластмасова с кръгла форма.
Тя изразяваше темперамента ми отлично. Казах си: Готова съм с очилата, сега мога да отида да вечерям,…но не.
Започна се един разпит от страна на оптика: използвате ли компютър, искате ли стъклата да имат олеофобно, хидрофобно, антирефлексно покритие, да бъдат ли с подсилено твърдо покритие, искате ли покритие против изпотяване, а фотосоларни стъкла… и както мислех, че вече мога да им взема хляба… внезапно пак извадих онзи овчи поглед на неразбиране.
За мое щастие консултанта беше изключително любезен и нагледно ми обясни всички предимства и недостатъци на продуктите. Няма да споменавам и солидната сума, която заплатих. Помислих си, че за тези пари тези очила сигурно готвят, чистят и перат :). Но в крайна сметка, от опит знам, че за да получиш стойност трябва да заплатиш съответната сума.
И така след цял ден потопена в очилатия свят, в който правех първите си стъпки бях изпълнила целта. Отидох на преглед, избрах си очила, поръчах ги, даже отстъпка получих, предполагам не заради хубавата ми усмивка, но бях удоволетворена. Сега оставаше само да бъдат изработени и най- трудното – да свикна, че вече съм „цайс“.
Кратък наръчник
Всеки ден, стотици хора се припознават в този разказ, всеки от нас поне веднъж е минал през всичко това.
Затова сме тук, за да ви разясним всички досадни подробности и да направим допира ви с очилатия свят, в който живеем по-приятен.